Много от нас може да сметнат за любопитно или дори забавно да видят котката ни да ходи в кръг или да накланя глава странно. Въпреки това, това, което на пръв поглед изглежда странно, приятелско поведение, всъщност може да е знак за a неврологичен проблем известен като вестибуларен синдром.
Какво представлява вестибуларният синдром при котките?
El вестибуларен синдром Това е разстройство на нервната система, което засяга баланса и координацията на котката. Проявява се чрез симптоми като накланяне на главата, нистагъм (неволеви движения на очите), загуба на равновесие, ходене в кръг и, в по-тежки случаи, невъзможност за правилно ходене.
Вестибуларната система на котката е отговорна за информирането на мозъка за позицията на главата, което позволява на животното да поддържа баланса и координацията си. Когато някоя част от тази система (разположена във вътрешното ухо или мозъка) е засегната, могат да се появят тези симптоми.
Класификация на вестибуларния синдром
Вестибуларният синдром се класифицира в два вида в зависимост от местоположението на лезията: периферен вестибуларен y централен вестибуларен.
- Периферен вестибуларен: Засяга главно вътрешното ухо, където се намира вестибуларната система. Тежкият отит е една от основните причини. Този тип обикновено има по-добра прогноза и е по-лесен за лечение с медикаменти или хирургично решение, ако е необходимо.
- Централен вестибуларен: В този случай произходът на проблема е в мозъка. Най-честите причини са мозъчни тумори, инфекции или дори вродени малформации. Лечението в тези случаи обикновено е по-сложно и прогнозата може да бъде резервирана.
Симптоми на неврологични проблеми при котки
Има няколко симптоми което може да показва, че вашата котка страда от неврологичен проблем. Сред най-често срещаните са:
- Наклон на главата: Ясен признак на вестибуларни нарушения, при които котката постоянно държи главата си наклонена или извита на една страна.
- Ходене в кръг: Този симптом е характерен и може да се появи както в малки, така и в големи кръгове.
- Загуба на равновесие: Вестибуларният синдром засяга системата за равновесие на котката, което може да я накара да се спъне или дори да падне при ходене.
- Нистагъм: Неволно и бързо движение на очите, което може да бъде както хоризонтално, така и вертикално.
- Парализа или слабост в крайниците: В зависимост от тежестта на неврологичния проблем котката може да покаже признаци на слабост или дори парализа.
- гърчове: Някои неврологични заболявания, като епилепсия, могат да причинят гърчове при котки.
- Липса на координация: Известен също като атаксия, той кара котката да ходи хаотично или некоординирано.
Причини за вестибуларен синдром и други неврологични проблеми
на каузи неврологичните проблеми при котките са разнообразни и познаването им може да ви помогне да определите как да действате. Те могат да бъдат вродени, инфекциозни, токсични или дори травматични.
- отит: Инфекцията на вътрешното ухо може да предизвика периферен вестибуларен синдром, който засяга основно системата за равновесие.
- Мозъчна травма: Удар в главата може да засегне централната вестибуларна система, причинявайки сериозни симптоми като загуба на равновесие и гърчове.
- отравяне: Някои токсични продукти като пестициди или токсични за котките растения могат да предизвикат остри неврологични симптоми.
- Тумори: Някои тумори, особено във вътрешното ухо или мозъка, могат да причинят вестибуларни или общи неврологични проблеми.
- Инфекциозни заболявания: Вируси или бактерии като вируса на котешка левкемия (FeLV) или котешки инфекциозен перитонит (FIP) също могат да засегнат нервната система.
Лечение на вестибуларен синдром при котки
Лечението на неврологични проблеми при котки зависи от причината и тежестта на симптомите.
- отит: Ако вестибуларният синдром е причинен от отит, лечението с антибиотици или противогъбични средства може да разреши проблема.
- Противовъзпалителни лекарства: За намаляване на възпалението във вътрешното ухо или мозъка.
- хирургия: В случай на тумор или лезии, които засягат централната вестибуларна система, може да се наложи хирургична интервенция.
- Антиепилептици: В случаи на повтарящи се припадъци поради заболявания като епилепсия.
Диагностични тестове за неврологични проблеми при котки
След като бъдат открити първите неврологични симптоми, от съществено значение е да отидете при ветеринарния лекар възможно най-скоро, за да извършите диагностични тестове като:
- Магнитен резонанс (MRI): Позволява мозъкът и вътрешното ухо да бъдат анализирани, за да се локализират възможни наранявания.
- Компютърна томография (CT): Полезен при диагностициране на мозъчни тумори или инфекции на вътрешното ухо.
- Извличане на цереброспинална течност: Анализът на цереброспиналната течност може да помогне за откриване на възможни инфекции или възпаление на нервната система.
- Кръвен тест: Полезно за изключване на инфекциозни заболявания като левкемия или токсоплазмоза.
Профилактика и грижи
Трудно е напълно да се предотвратят неврологични проблеми като вестибуларен синдром, но някои мерки могат да помогнат за намаляване на рисковете:
- Поддържайте ваксинациите на вашата котка актуални за предпазване от заболявания като FIP или котешка левкемия.
- Предотвратете достъпа на котката си до токсични вещества или опасност от нараняване при падане.
- отидете на ветеринар при всеки признак на ушна инфекция.
Навременното откриване на тези неврологични проблеми е от съществено значение, за да се избегнат големи усложнения. Докато някои проблеми, като тези, свързани с ушни инфекции, имат добра прогноза, други, като мозъчни тумори, може да изискват по-инвазивно лечение и дългосрочни грижи.
Ако забележите някакво странно поведение на вашата котка, като накланяне на глава, гърчове или загуба на равновесие, наложително е незабавно да я заведете на ветеринар. Не всички неврологични заболявания са фатални, но колкото по-рано бъдат открити, толкова по-добра е прогнозата за вашия домашен любимец.
Лека нощ, преди малко повече от месец хранех с бутилка котенца, които те изоставиха пред вратата ми. Двама от тримата имат трудности с движението на задните си крака (пълзене) и не контролират уринирането. Един от тях реагира на стимула за дефекация, но е постоянно мокър. Другият не реагира на стимулация за уриниране или дефекация.
И двамата са под неврологично лечение, с витамини и калций.
Бих искал да знам дали този проблем има лечение и в кой момент от лечението се определя дали е обратим или не.
Благодаря от сега.
Здравейте, Моника.
Съжалявам, но не знам как да ви кажа.
Не съм ветеринарен лекар.
Най-добре е да се консултирате с ветеринарен лекар.
Надявам се да мога да се подобря и то скоро.
Горе главата.